Липсата на предвидимост е най-голямото предизвикателство пред хотелите в България

(18.01.2021) Липсата на предвидимост и съответно пълната невъзможност да планират бизнеса си в близко и средносрочно бъдеще е едно от най-сериозните предизвикателства пред хотелиерите у нас в началото на годината. Това е изводът от първата за 2021 г.среща на членовете на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE), която се проведе в края на миналата седмица.

Предвид забраната за организирани мероприятия, срещата беше виртуална, но въпреки това, участващите мениджъри и собственици на хотели успяха да обменят информация и да обсъдят бизнес средата в туризма в началото на годината.

За градските хотели, сериозен проблем представлява и липсата на международни полети – пречка, който между другото спъва бизнеса и на зимните ни курорти.

Положението в Банско е трагично
Така хотелиери описват ситуацията в най-популярния ни зимен курорт през този сезон. Туристи почти липсват, а по-голяма част от тези, които посещават дестинацията, се настаняват в жилища, които почти без изключение работят „на тъмно“. Като следствие, заетостта на хотелите рядко надхвърля 10-15%.

На оплакванията на хотелиерите срещу незаконната конкуренция, от държавната и общинска администрация отговарят, че на собствениците на тези жилища няма как да бъдат връчени актове за нарушения, понеже живеят в чужбина.

Иначе, от чуждите туристи в курорта преобладават румънците, а от началото на годината са започнали да се появяват и сърби и израелци. Специално при последните се очаква от 28 януари броят им да се увеличи, когато ще стартират директни полети от Израел до България.

Ще има ли летен сезон 2021?
За морските хотели, липсата на ранни резервации и съответно невъзможността да преценят дали въобще да отворят през тази година е сериозно предизвикателство. Иронията е, че дори хотелите да се напълнят с last minute туристи през сезона, много от мениджърите няма да успеят да се справят логистично – със зареждане с храни и напитки, достатъчно персонал и пр., което води до друг потенциален проблем – влошаването на качеството на услугата за туристите.

Ситуацията вероятно ще се усложни допълнително, ако Гърция „отвори“ през тази година, защото това означава, че българите, които миналата година почиваха по нашето Черноморие, поради липса на други алтернативи, през тази година ще отидат в южната ни съседка, което се отнася и за голяма част от румънските туристи.

Като цяло, във все по-голям проблем за привличане на туристи през лятото ще се превръща и липсата на конкурентни предимства на България спрямо по-познати дестинации. При рехавия самолетен трафик, ако туристите трябва да пътуват няколко часа с автомобил или автобус от Западна или Централна Европа, за да отидат на почивка, те по-скоро биха предпочели Испания и Хърватия, отколкото малко популярната България.

Рекламата на България през 2021
В контекста на тревожната за туризма през тази година ситуация, ресорната министърка обяви, че за национална реклама в бюджета са предвидени 17 млн. лева – значително по-висока сума от предишни години. Сама по себе си тази новина е добра, но от министерството все още не са обявили концепцията и каналите, по които ще бъдат изразходвани тези средства – дали отново ще се плащат сериозни суми за скучни клипове в телевизии със спорна гледаемост или ще се подходи по-иновативно и ще се наблегне на по-ефективни канали, като дигиталния маркетинг – реклами в социалните мрежи, работа с травъл блогъри и инфлуенсъри, оптимизация за търсачки и други.

Като цяло, неясно остава положението и при международните туристически изложения, на които страната ни традиционно участва с щандове. Най-голямото от тях – ITB в Берлин, което традиционно е през февруари, вече обяви, че през тази година ще бъде проведено виртуално. За много от регионалните изложения пък все още не е ясно, дали ще се проведат физически, онлайн или въобще ще бъдат отложени за другата година.

Криминализиране на хотелските трансфери
В момента, след приетите в средата на декември миналата година законови промени, е реална опасността, мениджър или собственик на хотел, които осигуряват на гостите си трансфери от-до летище или пък туристически обиколки със собствен транспорт да бъдат съдени. Конкретният текст, прокаран през кодекса на търговското корабоплаване, гласи „Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е“.

Очевидно е, че в стремежа си да постави извън закона нерегламентираните транспортни превози парламентът пътьом криминализира и съвсем стандартни за туристическия бизнес услуги – автобусните екскурзии, хотелските трансфери и пр.

Според участниците в срещата на BAHE, евентуално решение на проблема е браншовите организации да изпратят позиция до министерството на туризма, което след това да разреши казуса с министерството на транспорта.

Очаква се глад за кадри в туризма
По време на срещата на ВАНЕ беше коментирана и друга надвиснала над бранша опасност – заради несигурната бизнес среда, много квалифицирани кадри могат да се преорентират към други области и въобще да не се върнат в туризма.

Специално при морските ни хотели е неясен и въпросът за чуждестранните сезонни работници от Украйна, Молдова и др. От една страна, трудността е свързана с невъзможността за ранно планиране, а от друга – с постоянно променящите се противоепидемични мерки в държавите, откъдето идват или през които трябва да преминат работниците, за да стигнат до нас.

Забрана на пластмасови изделия за еднократна употреба
През 2019 г. Европейската комисия прие т.нар. Single-Use Plastics (SUP) Directive, с която целта е поетапно да бъдат извадени от употреба всички пласмасови продукти за еднократна употреба, за които се предполага, че са основният замърсител с микропластмаса на Световния океан.

Според тази директива, до началото на юли тази година, държавите от Европейския съюз трябва да приемат мерки за забрана на няколко вида пластмасови изделия за еднократна употреба, сред които са пластмасовите сламки, тарелките, вилиците, ножовете и лъжицитре, както и бъркалките за кафе.

Като следствие от тази директива, ако вече не са го направили, хотелиерите и ресторантьорите ще трябва бързо да намерят алтернативни варианти на посочените по-горе пластмасови изделия, което обаче неминуемо ще доведе до повишаване на оперативните им разходи.

За предстоящите избори с учудване
Хотелиерите от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели коментираха, че буди учудване фактът, че въпреки наближаващите парламентарни избори, до момента никоя от политическите партии не е представила програма с мерки за стимулирането на икономиката и туризма, в частност.

Липсата на такава програма означава, че е много вероятно в предстоящата предизборна надпревара, политиците да заложат в кампаниите си основно на популистки лозунги и смътни обещания, вместо на конкретни икономически мерки.

За ВАНЕ
Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват градски, ваканционни и спа хотели с общо над 14 хил. хотелски стаи, главно в категории 4 и 5 звезди.

Отворено писмо, във връзка с предложенията на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МАРИЯНА НИКОЛОВА –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КИРИЛ АНАНИЕВ –
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДЕНИЦА САЧЕВА –
МИНИСТЪР НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ –
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
ПРОФ. КОСТАДИН АНГЕЛОВ –
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МЕДИИТЕ

ОТНОСНО: Предложения на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори от 27 ноември 2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (БАПМХ) изразява своята тревога, във връзка с предлаганите от здравното министерство мерки, част от които включват повторно затваряне на заведения за хранене, в това число и хотелски ресторанти и барове.

Ако бъдат приети в предложения вид, тези мерки ще нанесат тежък, а в някои случаи и фатален удар върху много хотели, чийто бизнес през последните месеци едва се посъвзе от извънредното положение, наложено на 13 март 2020 г.

Скорошно допитване на БАПМХ до бранша показа, че в България няма нито един случай на заразяване с коронавирус в хотел, което е показателно за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към безопасността на гостите си.

От друга страна, хотелският бизнес е комплексен бизнес, който включва различни, работещи в синхрон „компоненти“, като един такъв компонент са хотелските ресторанти. Ако тези ресторанти бъдат принудени да затворят, в много случаи това ще доведе до затварянето на самите хотели, защото те няма да има възможност да осигурят елементарно изхранване на гостите си, които ползват нощувки.

Това вече се случи напролет, по време на извънредното положение, когато заради забраната за функциониране на ресторантите и спа центровете, много хотели затвориха, а екипите им, създавани с години, трябваше да отидат на трудовата борса.

Ако отново се стигне до забрана за функциониране на заведения към хотели, социалната цена на мерките ще бъде изключително висока – хиляди служители, оставени без препитание, които едва ли биха приели доводите, че всичко това всъщност се прави за тяхно добро.

Ако предложените мерки бъдат приети в настоящия си вид, очакваме да се стигне до:

  • масови фалити на хотели.
  • фалити на редица свързани с хотелите бизнеси – производители на храни и напитки, търговски и транспортни фирми, доставчици на продукти и услуги за оперативното функциониране на хотелите, доставчици, изпълнители и подизпълнители за строителството и реновацията на хотели и много други.
  • пълна катастрофа на и без това очертаващият се като незапомнено слаб зимен туристически сезон у нас.

Във връзка с горното, ние настояваме да не бъдат затваряни ресторанти, спа, фитнес и уелнес центрове и въобще да бъде ограничавана работата на хотелите, преди правителството да е обявило програма с разумни икономически мерки за компенсиране на бизнеса и служителите, което ще позволи на хотелиерите да избегнат фалити, а заетите в сферата на туризма и свързаните бизнеси да запазят доходите си.

Такава програма трябва да включва:

  • За периода на действие на новите рестриктивни мерки, държавата да поеме издръжката на персонала на затворените със заповед бизнеси (ресторанти, спа центрове и пр.), в размер на 80% от доходите преди затварянето, а работодателят да бъде освободен от задължението за изплащане на оставащите 20% – с цел да се запази заетостта на хората.
  • Програмата „60/40“ да бъде удължена поне до април 2021 г. с опция за последващо удължаване – до 1 юли 2021 г., като тя да важи и за новооткрити през 2020 г. хотели.
  • До края на 2020 и за следващата 2021 г. да отпаднат таксите за категоризация, прекатегоризация или промяна на обстоятелства за туристическите обекти.
  • Освобождаване от такса смет и данък сгради на хотели, на които се налага да преустановят своята дейност в резултат на приетите противоепидемични мерки. Гратисният период да важи за времето, в което съответният хотел не е функционирал.
  • Мораториум върху вноските за главница и лихви по кредитите на юридически и физически лица в сферата на туризма за периода, в който са в сила мерките, плюс един месец допълнително, което е необходимо време за рестартиране на дейността на хотелите.

В заключение бихме искали да напомним, че туризмът създава поминък на хиляди хора, включително на такива от малцинствата и в райони с традиционно висока безработица, което го прави един от социално най-значимите сектори в икономиката.

В същото време, днес, туризмът и в частност хотелите са поставени „на командно дишане“, заради липсата на международни пътувания, а и заради заповед РД-01-651/ 11.11.2020 г. на здравния министър, с която бяха наложени драстични ограничения за провеждането на обществени мероприятия – конференции, семинари и изложения, което пък доведе до масови анулации на всякакви събития в хотелите.

Без да пренебрегваме сериозността на епидемиологичната обстановка и необходимостта от решителни действия за гарантиране на здравето на хората, апелираме правителството да създаде механизъм, чрез който не просто да подкрепи, но буквално да спаси бизнеса и заетостта в хотелите.

Оставаме на разположение за бъдещ диалог и евентуални пояснения към предложенията в това писмо.

С уважение,

Георги Дучев
Изпълнителен директор
Българска асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели

В България няма нито един доказан случай на заразяване с коронавирус в хотел

Няма нито един случай на заразяване с коронавирус в български хотел или по време на събитие, организирано в хотел – това показва допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) до членовете на организацията.

Освен че 100% от респондентите декларират, че липсва дори единичен случай на заразяване в хотелите, които управляват, всички участници в допитването посочват, че доколкото им е известно, подобен случай няма и в други хотели.

Според единната система за туристическа информация (ЕСТИ), над 3,8 млн. туристи са пренощували в места за настаняване от януари до септември 2020 г. Също така, от допитването става ясно, че за периода от 15 юни, когато отпадна забраната за провеждане на организирани мероприятия, досега, само в хотелите – членове на асоциацията са проведени общо над 800 събития – семинари, конференции, сватби, тим билдинги и др.

На фона на тези бройки, липсата на дори едно огнище на зараза в хотел е показателна за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към опасността и мерките, които са предприели за безопасността на гостите си.

Въпреки че хотелският сектор и секторът на събитията бяха едни от най-засегнатите от пандемията и въведеното извънредно положение у нас, още при обявяването на мерките за безопасност от страна на здравното министерство, повечето хотели реагираха изключително отговорно и инвестираха хиляди левове в дезинфектанти, специализирано оборудване и протоколи за безопасност, така че да не допуснат заразяване както на гостите, така и на персонала си.

„За разлика от места като градския транспорт, където виждаме събрани хиляди хора, които не спазват дори елементарни норми на безопасност, хотелиерите подходиха изключително отговорно към проблема и въведоха редица мерки и протоколи, така че доколкото зависи от тях, да осигурят максимална защита на гостите и персонала си.“, коментира Георги Дучев – изпълнителен директор на БАПМХ. „Всъщност, проблемът на нашия бранш е, че през изминалите месеци, улисани в организационни проблеми и изправени пред неизвестността на утрешния ден, хотелиерите пропуснаха възможността, ясно да информират обществеността както в чужбина, така и в България, колко сериозни мерки всъщност са взели за сигурността на своите гости и като резултат, колко безопасни са хотелите ни“.

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват общо над 10 000 хотелски стаи, главно в 4 и 5-звездния сегмент.

Петият Хотелски форум се проведе успешно на 30 септември и 1 октомври, с експертната подкрепа на ВАНЕ

И през 2020-та, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) се включи като организация-партньор на Хотелския форум. Най-голямото събитие за инвестиции и управление на хотели у нас се проведе на 30 септември – в новия Гранд Хотел Миленииум София и на първи октомври – онлайн.

Във форума участваха 40 лектора и над 450 делегати – основно собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи.

От създаването си, ВАНЕ участва активно с експертна подкрепа в организацията на Форума и по-специално в подготовката на конферентната програма. Много от членовете на Асоциацията са канени и се включват като лектори в дискусиите.

Сред тазгодишните наши панелисти бяха Жулиета Серафимова – генерален мениджър на София Хотелс Мениджмънт и Гранд Хотел Милениум София; Светослав Панев – генерален мениджър на Бест Уестърн Премиер София Еърпорт; Димитър Колев – генерален мениджър на Пирин Голф (Банско); Драгослав Минчев – генерален мениджър на „Метрополитън хотел София”; Живко Желязков – генерален мениджър на хотел Централ (София); Николай Русев – генерален мениджър на Гранд Хотел София; Светла Станева – мениджър корпоративно развитие на хотел Дипломат Плаза (Луковит); Антония Писленска – клъстър генерален мениджър на Rosslyn Hotels; Милена Иванова – генерален мениджър на Севтополис Медикъл § СПА (Павел баня); Калоян Спасов – генерален мениджър на Ястребец Уелнес и СПА (Боровец); Никола Петков – изпълнителен директор на FPI Hotels & Resorts и Десислава Кърджова – генерален мениджър на хотел КООП (София).

Темите в програмата бяха подбрани така, че да отразяват най-актуалните предизвикателства и въпроси в хотелския бизнес днес: Как да възстановим заетостта след пандемията? Как да промотираме дестинацията, Кой-колко инвестира в строителство и реновация на хотели днес? Как да привлечем събития в хотела? Какви са иновациите във F&B? Какво да очакваме от зимен сезон 2020 и летен 2021? …и други.

ВАНЕ – стратегически партньор на изданията на Хотелския виртуален форум

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) беше стратегически партньор на трите издания на Хотелския виртуален форум (1, 2, 3), които са проведоха съответно през април, юни и юли, тази година.

Конференциите, които бяха продуцирани от организаторите на Хотелския форум, са единствените у нас виртуални срещи с международно участие в сферата на туризма. В трите издания до момента взеха участие над 700 инвеститори и мениджъри в хотелския бизнес.

 

 

10 виртуални срещи за три месеца проведоха членовете на BAHE

Общо 10 (!) виртуални срещи проведе Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) по време на извънредното положение, предизвикано от К-19 и около месец, след като то беше отменено.

Между 25 март и 18 юни 2020 г., по време на тези срещи, членовете на Асоциацията имаха възможност да се информират текущо за ситуацията в туризма, включително за новите мерки за дезинфекция, хигиенизиране и социална дистанция, както и да обменят мисли и идеи, как най-ефективно да реагират на променящата се (понякога ежедневно) ситуация.

В близките седмици предстои да бъдат възобновени редовните срещи „на живо“ на Асоциацията.

 

Втора среща на хотелския антикризисен щаб

На 9 април се проведе втората виртуална среща на ВАНЕ от поредицата „Хотелски антикризисен щаб“. Участниците в срещата обмениха опит и идеи за решаване на текущи проблеми и предизвикателства в управлението на хотела.

Първа среща на хотелския антикризисен щаб

От 2 април, ежеседмичните виртуални срещи на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели ще преминават под наслов „Хотелски антикризисен щаб“.

Мениджъри и собственици на хотели – членове на Асоциацията се обединиха около идеята, че е добре, с тези срещи не просто да се говори за проблеми, а и да се споделят идеи за разрешаването им.

Първият Хотелски антикризисен щаб се проведе на 2 април 2020.

През март, BAHE стартира поредица от ежеседмични срещи между членовете си

В разгара на една от най-големите кризи (ако не и най-голямата) в туризма и пътуванията, ВАНЕ реши да стартира серия от виртуални срещи между членовете си, така че необходимостта от социална дистанция да не попречи на периодичния нетуъркинг, както и на обмена на информация и идеи.

Първата такава среща, която премина под наслов „Кризата в туризма у нас – има ли светлина в тунела?“ и се състоя на 25 март 2020 г.

По време на срещата се обсъдиха актуалната ситуация с туризма в страната, специфичните проблеми пред хотелиерите, както и идеи, как да бъде смекчен ударът върху бранша.

При голям интерес премина семинарът „Разговори с хотелиери: как да създадем успешен хотел?“, организиран от ВАНЕ

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) организира семинар „Разговори с хотелиери: как да създадем успешен хотел?“, който се проведе в рамките на специализираното изложение за хотелско и ресторантско оборудване СИХРЕ.

В семинара взеха участие опитни хотелиери и проектанти на хотели, като Жулиета Серафимова – генерален мениджър на Sofia Hotels Management и „Гранд Хотел Милениум София“, Арх. Мария Давчева – управляващ партньор на MIO Design, Анна Божкова – генерален мениджър на „Арте Спа § Парк“ (Велинград), Милена Иванова – генерален мениджър на „Севтополис Медикъл § СПА“ (Павел баня), Елица Величкова – генерален мениджър, „Sense Hotel“ (София), Калоян Спасов – генерален мениджър, „Ястребец Уелнес § СПА“ (Боровец), Антония Писленска – клъстър генерален мениджър на „Rosslyn Hotels“ (хотели „Димят“ (Варна), „Тракия“ (София) и „Сентръл Парк Хотел“ (София)), Светослав Панев – генерален мениджър, генерален мениджър на хотел „Бест Уестърн Премиер Летище София“ и Алекс Ковачев – управител на IDEA Studio.

В зависимост от типа хотели, които управляват (бизнес, спа, ваканционни), участниците представиха различни акценти и тенденции, свързани с дизайна, като целта на дискусията беше да се установи, има ли и каква е връзката между дизайна на хотела и заетостта, а също, как дизайнът допринася за по-доброто преживяване на госта.

Някои от по-важните тенденции в тази област, които бяха споменати от участниците бяха:

Рентабилни социални пространства: Напоследък, при проектирането на нови бизнес хотели по света се наблюдава тенденция към намаляване на площта на стаите за сметка на увеличаване площите на общите части и особено фоайето. Хотелските лобита се превръщат в „социални клубове“ и коуъркинг пространства, което позволява на хотелиерите да реализират допълнителни приходи от външни посетители.

Също така, аутлетите (ресторант, лоби бар, нощен бар) се проектират така, че да бъдат удобни и привлекателни за външни посетители, а не само за гости на хотела.

Бум в хотелските технологии: В близките 4-5 години все повече ще навлизат роботите, като целта ще бъде те да поемат най-неатрактивните функции в хотелите, като перално стопанство, кухня и др.

В рамките на семинара бяха демонстрирани и възможностите на Roomy – първият хотелски робот-иконом в Европа.

При дизайнът на спа и ваканционни хотели се търси по-различен ефект от този при бизнес хотелите. Предвид все по-големия стрес, на които е подложен модерният градски жител, хотелиерите търсят начини за справяне с този стрес и то бързо – в рамките на един уикенд или максимум седмица. За целта се проектират големи и удобни спа центрове, а интериорите са главно в пастелни тонове (въпреки че пък някои хотели умишлено търсят провокация с избора на цветова гама).

„Зелени“ хотели: Хотелската индустрия се счита от мнозина за един от основните замърсители на околната среда, но през последните 2-3 години тя все повече започва да обръща внимание на екологията.

И ако енергоефективните технологии би следвало да се заложат още при проектирането на сградата, то има редица други мерки, които собственици и мениджъри биха могли да въведат „в движение“, при вече опериращ хотел. Сред тези мерки са отказ от пластмасата в хотела (пластмасовите сламки и посуда), замяна на колкото е възможно повече еднократни хотелски консумативи с такива за многократна употреба – например дозатори за сапун и шампоан, системи за пречистване на чешмяна вода и много други.