Отворено писмо, във връзка с предложенията на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МАРИЯНА НИКОЛОВА –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КИРИЛ АНАНИЕВ –
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДЕНИЦА САЧЕВА –
МИНИСТЪР НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ –
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
ПРОФ. КОСТАДИН АНГЕЛОВ –
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МЕДИИТЕ

ОТНОСНО: Предложения на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори от 27 ноември 2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (БАПМХ) изразява своята тревога, във връзка с предлаганите от здравното министерство мерки, част от които включват повторно затваряне на заведения за хранене, в това число и хотелски ресторанти и барове.

Ако бъдат приети в предложения вид, тези мерки ще нанесат тежък, а в някои случаи и фатален удар върху много хотели, чийто бизнес през последните месеци едва се посъвзе от извънредното положение, наложено на 13 март 2020 г.

Скорошно допитване на БАПМХ до бранша показа, че в България няма нито един случай на заразяване с коронавирус в хотел, което е показателно за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към безопасността на гостите си.

От друга страна, хотелският бизнес е комплексен бизнес, който включва различни, работещи в синхрон „компоненти“, като един такъв компонент са хотелските ресторанти. Ако тези ресторанти бъдат принудени да затворят, в много случаи това ще доведе до затварянето на самите хотели, защото те няма да има възможност да осигурят елементарно изхранване на гостите си, които ползват нощувки.

Това вече се случи напролет, по време на извънредното положение, когато заради забраната за функциониране на ресторантите и спа центровете, много хотели затвориха, а екипите им, създавани с години, трябваше да отидат на трудовата борса.

Ако отново се стигне до забрана за функциониране на заведения към хотели, социалната цена на мерките ще бъде изключително висока – хиляди служители, оставени без препитание, които едва ли биха приели доводите, че всичко това всъщност се прави за тяхно добро.

Ако предложените мерки бъдат приети в настоящия си вид, очакваме да се стигне до:

  • масови фалити на хотели.
  • фалити на редица свързани с хотелите бизнеси – производители на храни и напитки, търговски и транспортни фирми, доставчици на продукти и услуги за оперативното функциониране на хотелите, доставчици, изпълнители и подизпълнители за строителството и реновацията на хотели и много други.
  • пълна катастрофа на и без това очертаващият се като незапомнено слаб зимен туристически сезон у нас.

Във връзка с горното, ние настояваме да не бъдат затваряни ресторанти, спа, фитнес и уелнес центрове и въобще да бъде ограничавана работата на хотелите, преди правителството да е обявило програма с разумни икономически мерки за компенсиране на бизнеса и служителите, което ще позволи на хотелиерите да избегнат фалити, а заетите в сферата на туризма и свързаните бизнеси да запазят доходите си.

Такава програма трябва да включва:

  • За периода на действие на новите рестриктивни мерки, държавата да поеме издръжката на персонала на затворените със заповед бизнеси (ресторанти, спа центрове и пр.), в размер на 80% от доходите преди затварянето, а работодателят да бъде освободен от задължението за изплащане на оставащите 20% – с цел да се запази заетостта на хората.
  • Програмата „60/40“ да бъде удължена поне до април 2021 г. с опция за последващо удължаване – до 1 юли 2021 г., като тя да важи и за новооткрити през 2020 г. хотели.
  • До края на 2020 и за следващата 2021 г. да отпаднат таксите за категоризация, прекатегоризация или промяна на обстоятелства за туристическите обекти.
  • Освобождаване от такса смет и данък сгради на хотели, на които се налага да преустановят своята дейност в резултат на приетите противоепидемични мерки. Гратисният период да важи за времето, в което съответният хотел не е функционирал.
  • Мораториум върху вноските за главница и лихви по кредитите на юридически и физически лица в сферата на туризма за периода, в който са в сила мерките, плюс един месец допълнително, което е необходимо време за рестартиране на дейността на хотелите.

В заключение бихме искали да напомним, че туризмът създава поминък на хиляди хора, включително на такива от малцинствата и в райони с традиционно висока безработица, което го прави един от социално най-значимите сектори в икономиката.

В същото време, днес, туризмът и в частност хотелите са поставени „на командно дишане“, заради липсата на международни пътувания, а и заради заповед РД-01-651/ 11.11.2020 г. на здравния министър, с която бяха наложени драстични ограничения за провеждането на обществени мероприятия – конференции, семинари и изложения, което пък доведе до масови анулации на всякакви събития в хотелите.

Без да пренебрегваме сериозността на епидемиологичната обстановка и необходимостта от решителни действия за гарантиране на здравето на хората, апелираме правителството да създаде механизъм, чрез който не просто да подкрепи, но буквално да спаси бизнеса и заетостта в хотелите.

Оставаме на разположение за бъдещ диалог и евентуални пояснения към предложенията в това писмо.

С уважение,

Георги Дучев
Изпълнителен директор
Българска асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели

В България няма нито един доказан случай на заразяване с коронавирус в хотел

Няма нито един случай на заразяване с коронавирус в български хотел или по време на събитие, организирано в хотел – това показва допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) до членовете на организацията.

Освен че 100% от респондентите декларират, че липсва дори единичен случай на заразяване в хотелите, които управляват, всички участници в допитването посочват, че доколкото им е известно, подобен случай няма и в други хотели.

Според единната система за туристическа информация (ЕСТИ), над 3,8 млн. туристи са пренощували в места за настаняване от януари до септември 2020 г. Също така, от допитването става ясно, че за периода от 15 юни, когато отпадна забраната за провеждане на организирани мероприятия, досега, само в хотелите – членове на асоциацията са проведени общо над 800 събития – семинари, конференции, сватби, тим билдинги и др.

На фона на тези бройки, липсата на дори едно огнище на зараза в хотел е показателна за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към опасността и мерките, които са предприели за безопасността на гостите си.

Въпреки че хотелският сектор и секторът на събитията бяха едни от най-засегнатите от пандемията и въведеното извънредно положение у нас, още при обявяването на мерките за безопасност от страна на здравното министерство, повечето хотели реагираха изключително отговорно и инвестираха хиляди левове в дезинфектанти, специализирано оборудване и протоколи за безопасност, така че да не допуснат заразяване както на гостите, така и на персонала си.

„За разлика от места като градския транспорт, където виждаме събрани хиляди хора, които не спазват дори елементарни норми на безопасност, хотелиерите подходиха изключително отговорно към проблема и въведоха редица мерки и протоколи, така че доколкото зависи от тях, да осигурят максимална защита на гостите и персонала си.“, коментира Георги Дучев – изпълнителен директор на БАПМХ. „Всъщност, проблемът на нашия бранш е, че през изминалите месеци, улисани в организационни проблеми и изправени пред неизвестността на утрешния ден, хотелиерите пропуснаха възможността, ясно да информират обществеността както в чужбина, така и в България, колко сериозни мерки всъщност са взели за сигурността на своите гости и като резултат, колко безопасни са хотелите ни“.

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват общо над 10 000 хотелски стаи, главно в 4 и 5-звездния сегмент.

При голям интерес премина семинарът „Разговори с хотелиери: как да създадем успешен хотел?“, организиран от ВАНЕ

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) организира семинар „Разговори с хотелиери: как да създадем успешен хотел?“, който се проведе в рамките на специализираното изложение за хотелско и ресторантско оборудване СИХРЕ.

В семинара взеха участие опитни хотелиери и проектанти на хотели, като Жулиета Серафимова – генерален мениджър на Sofia Hotels Management и „Гранд Хотел Милениум София“, Арх. Мария Давчева – управляващ партньор на MIO Design, Анна Божкова – генерален мениджър на „Арте Спа § Парк“ (Велинград), Милена Иванова – генерален мениджър на „Севтополис Медикъл § СПА“ (Павел баня), Елица Величкова – генерален мениджър, „Sense Hotel“ (София), Калоян Спасов – генерален мениджър, „Ястребец Уелнес § СПА“ (Боровец), Антония Писленска – клъстър генерален мениджър на „Rosslyn Hotels“ (хотели „Димят“ (Варна), „Тракия“ (София) и „Сентръл Парк Хотел“ (София)), Светослав Панев – генерален мениджър, генерален мениджър на хотел „Бест Уестърн Премиер Летище София“ и Алекс Ковачев – управител на IDEA Studio.

В зависимост от типа хотели, които управляват (бизнес, спа, ваканционни), участниците представиха различни акценти и тенденции, свързани с дизайна, като целта на дискусията беше да се установи, има ли и каква е връзката между дизайна на хотела и заетостта, а също, как дизайнът допринася за по-доброто преживяване на госта.

Някои от по-важните тенденции в тази област, които бяха споменати от участниците бяха:

Рентабилни социални пространства: Напоследък, при проектирането на нови бизнес хотели по света се наблюдава тенденция към намаляване на площта на стаите за сметка на увеличаване площите на общите части и особено фоайето. Хотелските лобита се превръщат в „социални клубове“ и коуъркинг пространства, което позволява на хотелиерите да реализират допълнителни приходи от външни посетители.

Също така, аутлетите (ресторант, лоби бар, нощен бар) се проектират така, че да бъдат удобни и привлекателни за външни посетители, а не само за гости на хотела.

Бум в хотелските технологии: В близките 4-5 години все повече ще навлизат роботите, като целта ще бъде те да поемат най-неатрактивните функции в хотелите, като перално стопанство, кухня и др.

В рамките на семинара бяха демонстрирани и възможностите на Roomy – първият хотелски робот-иконом в Европа.

При дизайнът на спа и ваканционни хотели се търси по-различен ефект от този при бизнес хотелите. Предвид все по-големия стрес, на които е подложен модерният градски жител, хотелиерите търсят начини за справяне с този стрес и то бързо – в рамките на един уикенд или максимум седмица. За целта се проектират големи и удобни спа центрове, а интериорите са главно в пастелни тонове (въпреки че пък някои хотели умишлено търсят провокация с избора на цветова гама).

„Зелени“ хотели: Хотелската индустрия се счита от мнозина за един от основните замърсители на околната среда, но през последните 2-3 години тя все повече започва да обръща внимание на екологията.

И ако енергоефективните технологии би следвало да се заложат още при проектирането на сградата, то има редица други мерки, които собственици и мениджъри биха могли да въведат „в движение“, при вече опериращ хотел. Сред тези мерки са отказ от пластмасата в хотела (пластмасовите сламки и посуда), замяна на колкото е възможно повече еднократни хотелски консумативи с такива за многократна употреба – например дозатори за сапун и шампоан, системи за пречистване на чешмяна вода и много други.