Публикувано на

Бизнес климатът в туризма се подобрява, но липсата на персонал може да предизвика нова криза, показва национално допитване

В средата на годината и в разгара на летния сезон, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира второто си национално представително допитване за тази година, с цел да установи какъв е бизнес климатът в хотелския бранш, какви са настроенията сред хотелиерите и въобще каква е реалната картина в туризма – такава, каквато я виждат хората, които ежедневно се занимават с него.

За бизнес средата и настроенията в бранша

Главният извод от допитването – бизнес климатът в туризма и по-специално в хотелския бизнес е станал по-благоприятен в сравнение със средата на миналата година – твърдение, което се подкрепя от над 60% от анкетираните. Около една трета смятат, че няма промяна спрямо 2020 г., а 10% са на мнение, че той се е влошил.

Оптимизмът за перспективите пред бизнеса също нараства. Ако през през първото тримесечие на тази година едва 28% от участниците в допитването са били с позитивна нагласа, то в средата на годината оптимистите са вече почти половината от тях.

След като темата за фалитите при хотелите беше централна за известно време в началото на 2021 г. и на въпроса, дали очакват „вълна от фалити“, цели 70% от запитаните през март отговориха положително, то през юли този процент спада на под 50%.

Очакванията на хотелиерите, как ще се развие входящият туризъм, могат да послужат като индикатор, как те ще планират бизнеса си през следващите месеци. На въпроса „Очаквате ли ръст на туристите у нас в следващите месеци?“ около една трета отговарят положително, малко над 40% са песимисти, а 21% все още не могат да преценят.

Промяната в настроенията сред хотелиерите ясно личи от техните очаквания за времето за възстановяване на бизнеса и връщането му към нивата от 2019 г., която се възприема като върхова за туризма у нас. През март, по-малко от 5% от попълнилите анкетата са очаквали възстановяване след по-малко от година, докато в средата на 2021 г. този процент нараства повече от два пъти – 11,5%. Крайните песимисти – тези, които очакват възстановаване след повече от 5 години, са намалели от 10% на 5%.

Любопитен факт е, че една десета част от попълнилите настоящата анкета отбелязват, че в момента техният бизнес се представя по-добре, отколкото през 2019 г.

Какви са предизвикателствата, къде могат да бъдат търсени възможности

Мненията за мерките, които трябва да бъдат предприети за стабилизиране на хотелския бизнес, варират, като най-много хотелиери са заложили на планирането и реализирането на адекватен маркетинг на дестинацията на международно, национално и регионално ниво – 37%. Следва по-общият отговор за необходимостта от обединение на бранша (29%), както и все по-належащият за решаване въпрос с недостига на персонал, решението на който е ключово според една четвърт от участниците.

Всъщност кадрите или по-скоро все по-трудното им привличане в туризма се очертават като най-сериозният проблем пред хотелския бизнес у нас. Много по-сериозен от недостатъчната заетост, ограниченията за международни пътувания или евентуална четвърта ковид-вълна. Ако през март 50% от участниците в допитването са отговорили, че очакват сериозна липса на кадри в близко бъдеще, то през юли този процент скача почти двойно – 90%.

Ангажирането на студенти и ученици от горните класове със стажове и други програми за заетост е най-доброто решение, с което може да се реши проблемът с кадрите в хотелите, според малко повече от половината от техните мениджъри и собственици. Опцията за внос на персонал се класира на второ място със 17%, а други варианти, като работата с бюрата по труда (6%) и ангажирането на служители във възрастовата група „55+“ (3,5%) в момента не представляват особен интерес.

През тази година се очаква за първи път някои държави, като Франция и Гърция, да въведат изискването за задължително представяне на имунизационен сертификат при посещението на заведения, културни мероприятия и други. На въпроса, дали въвеждането на подобно изискване би се отразило положително на туризма у нас, едва 20% от участниците в допитването отговарят положително, докато над две трети от тях смятат, че подобно изискване по-скоро не би било полезно.

За политическата обстановка и очакванията към партиите

Доверието към правителството и конкретно към министъра на туризма се повишава през последните месеци, показват данните от допитването. Въпреки че болшинството от хотелиерите (54%) продължават да смятат, че мерките на правителството за подпомагане на хотелския бизнес са по-скоро неуспешни, процентът на тези, които ги определят като „отчасти успешни“ е нараснал два пъти – до 44%. Задоволство от работата на министъра на туризма изразяват 20,7% срещу 14% през първото полугодие, а процентът на категорично неодобрение е спаднал от 72% до 35,6%.

Не особено доволен е бизнесът и от програмите на парламентарните партии в часта им за туризма. 65,5% от попълнилите анкетата смятат, че нито една партия не е представила смислена програма, свързана с туризма. От посочилите конкретна политическа сила, както и през март, води „Има такъв народ“ с 19,5%, следвана от „Демократична България“ с 11,5%, а другите партии са или с под 3% или въобще отсъстват в отговорите.

Ситуацията в хотелския бизнес след последните избори ще се подобри, очакват 24% от респондентите, докато 37% са на мнение, че това по-скоро няма да се случи, а 39% все още не могат да преценят. За сравнение, през март т.г. делът на негативно настроените е бил цели две трети, а само 15% са имали положителни очаквания.

За участниците в допитването

В допитването се включиха хотелиери, които управляват леглова база от над 16 000 стаи. Тази леглова база е разпределена основно в градски (42,5%) и морски (30%) хотели, но има също спа и уелнес (10%), както и планински места за настаняване (7%). Преобладават малките и средни места за настаняване – с до 200 стаи (77%) и с категория три и четири звезди (83%). 5-звездният сегмент е представен при 11,5% от отговорите, а мениджърите на хотели и хотелски групи с над 200 стаи съставляват общо 23% от отговорилите.

Пълните резултати от допитването могат да бъдат прегледани тук…

За ВАНЕ

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на ВАНЕ управляват главно 4- и 5-звездни градски, ваканционни и спа хотели в цялата страна, които разполагат с общо над 16 хил. стаи, като пряко от техните действия и решения зависи запазването на повече от 20 хил. работни места в туризма.

Публикувано на

„Морска“ среща на BAHE събра на 30 юли собственици и мениджъри на хотели в комплекс Хоризонт (Варна)

На 30 юли в ресторант Веранда на комплекс Хоризонт във Варна, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира клубна среща с тема „Хотелският бизнес в средата на 2021: заетост, цени, рентабилност, по-сериозни предизвикателства, къде са нишите?“.

По време на срещата, в непринудена атмосфера, участниците обсъдиха различни аспекти на туризма у нас в средата на годината и предизвикателствата, пред които са изправени мениджъри и собственици на градски, ваканционни и спа хотели у нас.

Гост-лектори на срещата бяха Франк Кванте – изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“, Илин Димитров – председател на Варненската туристическа камара и директор на центъра за кариери, предприемачество и маркетинг към Икономическия университет – Варна, проф. Станислав Иванов – заместник-ректор във Висше училище по мениджмънт (Варна) и Герчо Герчев – управител на туроператора Франга ООД.

Публикувано на

Въпреки несигурната бизнес среда и непоследователната политика на правителството, 60% от хотелиерите са уверени, че ще успеят да запазят ключовите си служители

Във връзка със сложното състояние на хотелския бизнес у нас, както и предстоящите на 4 април парламентарни избори, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира национално представително допитване, с цел да установи, какво е реалното състояние на бизнеса, какви са настроенията сред хотелиерите и кои според тях са най-належащите предизвикателства за разрешаване. В рамките на само три дни, десетки собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи отговориха на въпросите.

Отговорилите на анкетата хотелиери управляват леглова база от над 17 500 стаи, основно в категория четири звезди (48%), но също така три (34,7%) и пет звезди (12%).

Типът на хотелите, чиито висш управленски състав се включи в допитването е разнообразен – градски, морски, спа и др., както и географското им положение – присъстват места за настаняване от цялата страна.

Без особена изненада, на въпроса „Оптимист ли сте за перспективите пред Вашия бизнес през следващите 6 месеца?“, само 29,3% отговарят положително. Делът на песимистите е 54,9%, а 15,9% отговарят, че все още не могат да преценят.

Кадрите решават всичко?

Заради несигурната бизнес среда и постоянно надвисналата опасност от нови административни забрани за извършване на стопанска дейност, много от кадрите в хотелите започват да се преориентират към други бизнеси или емиграция. Цели 90,3% от попълнилите анкетата очакват сериозна липса на кадри в хотелите в близко бъдеще, при само 9,7%, които са на мнение, че няма да имат проблем с намирането на персонал.

Изненадващо обаче, над 60% от хотелиерите твърдят, че все пак ще успеят да запазят ключовите си служители. 25% не са убедени, че ще се справят, а 12% все още не могат да преценят.

За мерките на правителството и компенсациите на бизнеса

Според собствениците и мениджърите на хотели, въпреки широко рекламираната подкрепа за бизнеса, настоящото правителство се проваля не само тук, но и в овладяването на пандемията, като цяло.

Само 3,7% от респондентите определят мерките за справянето с пандемията като „адекватни и навременни“. 44% смятат, че те са прекалено рестриктивни, докато 33% са на мнение, че мерките са прекалено либерални и закъснели.

На въпроса, доколко правителствените програми, като прословутата мярка 60/40, успяват да компенсират спада в приходите, причинен от пандемията, 58,5% от респондентите са категорични, че тези мерки въобще не могат да компенсират този спад, а 39% са на мнение, че те „горе-долу компенсират“.

С консенсус от 79,3%, хотелският бизнес е на мнение, че правителствените мерки са „хаотични и неуспешни“ и само 20,7% от респондентите ги определят като „отчасти успешни“.

Оценката за работата на министъра на туризма през изминалите месеци също клони към студената скала на термометъра – само 14,6% от попълнилите анкетата са доволни от работата на Марияна Николова, докато 69,5% отговарят, че по-скоро не са доволни. Все пак, 77% от респондентите се обединяват около позицията, че браншът има нужда от отделно министерство на туризма.

Голяма тревога от резултатите на допитването обаче буди фактът, че 69,5% от хотелиерите очакват „вълна от фалити“ до края на годината – факт, който би трябвало да замига като предупредителна лампичка в съзнанието на управляващите и особено на тези от тях в ресор „Туризъм“.

Идат избори…и какво от това?

Оказва се, че въпреки предстоящите през тази седмица избори, 69,5% от хотелския бизнес не очаква някакво подобрение на ситуацията – факт, който показва занижени очаквания към работата на следващото правителство, но в същото време отваря добри възможности, чрез адекватни действия управляващите да поднесат приятни изненади.

В допитването нямаше как да не бъде зададен и въпросът, „Коя партия – кандидат в предстоящите избори, има най-смислена програма по отношение на туризма, според Вас?“. Изненадващо, фаворит на бранша тук е „Има такъв народ“ с 41,5%, втори са Демократична България с 19,5% , следват БСП (14,6%), ГЕРБ (12,2%), „Изправи се БГ“ и ВМРО с по 4,9%, и накрая ДПС с 2,4%.

Решения има, но трябват и решителни действия

След като помолихме хотелиерите да споделят оценката си за бизнес средата, мерките на правителството, както и очакванията им около изборите, може би най-интересният въпрос в допитването беше, кое е най-важното, което трябва да се случи в близките месеци, за да започне стабилизиране на хотелския бизнес.

Сред разнообразието от отговори категорично изпъкнаха нуждата да се планира и реализира адекватен маркетинг на дестинацията на международно, национално и регионално ниво (26,8%), отпадането тестването и карантината в генериращите за туризма ни пазари (19,5%), отмяната на всички ограничения за работата на хотелите (12,2%), нуждата от обединение на бранша, за да се постигнат общи цели (12,2%) и с по 8,5% – масовата ваксинация и редуцирането или опрощаването на данък сгради и такса смет за периодите, през които хотелите не са работили или са работили с намалени обеми.

А на въпроса кога бизнесът ще се върне към предепидемичните си нива, болшинството от хотелиерите са по-скоро песимистично настроени – между 3 и 5 години (60%). 26,5% смятат, че това може да стане до две години, а около 10% предвиждат, че възстановяването ще отнеме не по-малко от пет години.

Като заключение, хотелиерите ще направят всичко възможно, за да запазят бизнеса и служителите си, но в същото време очакват от изпълнителната и законодателната власти по-сериозна ангажираност и готовност за решителни действия.

Пълните резултати от допитването могат да бъдат прегледани тук..

За ВАНЕ

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват градски, ваканционни и спа хотели с общо над 14 хил. хотелски стаи, главно в категории 4 и 5 звезди.

Публикувано на

Липсата на предвидимост е най-голямото предизвикателство пред хотелите в България

(18.01.2021) Липсата на предвидимост и съответно пълната невъзможност да планират бизнеса си в близко и средносрочно бъдеще е едно от най-сериозните предизвикателства пред хотелиерите у нас в началото на годината. Това е изводът от първата за 2021 г.среща на членовете на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE), която се проведе в края на миналата седмица.

Предвид забраната за организирани мероприятия, срещата беше виртуална, но въпреки това, участващите мениджъри и собственици на хотели успяха да обменят информация и да обсъдят бизнес средата в туризма в началото на годината.

За градските хотели, сериозен проблем представлява и липсата на международни полети – пречка, който между другото спъва бизнеса и на зимните ни курорти.

Положението в Банско е трагично
Така хотелиери описват ситуацията в най-популярния ни зимен курорт през този сезон. Туристи почти липсват, а по-голяма част от тези, които посещават дестинацията, се настаняват в жилища, които почти без изключение работят „на тъмно“. Като следствие, заетостта на хотелите рядко надхвърля 10-15%.

На оплакванията на хотелиерите срещу незаконната конкуренция, от държавната и общинска администрация отговарят, че на собствениците на тези жилища няма как да бъдат връчени актове за нарушения, понеже живеят в чужбина.

Иначе, от чуждите туристи в курорта преобладават румънците, а от началото на годината са започнали да се появяват и сърби и израелци. Специално при последните се очаква от 28 януари броят им да се увеличи, когато ще стартират директни полети от Израел до България.

Ще има ли летен сезон 2021?
За морските хотели, липсата на ранни резервации и съответно невъзможността да преценят дали въобще да отворят през тази година е сериозно предизвикателство. Иронията е, че дори хотелите да се напълнят с last minute туристи през сезона, много от мениджърите няма да успеят да се справят логистично – със зареждане с храни и напитки, достатъчно персонал и пр., което води до друг потенциален проблем – влошаването на качеството на услугата за туристите.

Ситуацията вероятно ще се усложни допълнително, ако Гърция „отвори“ през тази година, защото това означава, че българите, които миналата година почиваха по нашето Черноморие, поради липса на други алтернативи, през тази година ще отидат в южната ни съседка, което се отнася и за голяма част от румънските туристи.

Като цяло, във все по-голям проблем за привличане на туристи през лятото ще се превръща и липсата на конкурентни предимства на България спрямо по-познати дестинации. При рехавия самолетен трафик, ако туристите трябва да пътуват няколко часа с автомобил или автобус от Западна или Централна Европа, за да отидат на почивка, те по-скоро биха предпочели Испания и Хърватия, отколкото малко популярната България.

Рекламата на България през 2021
В контекста на тревожната за туризма през тази година ситуация, ресорната министърка обяви, че за национална реклама в бюджета са предвидени 17 млн. лева – значително по-висока сума от предишни години. Сама по себе си тази новина е добра, но от министерството все още не са обявили концепцията и каналите, по които ще бъдат изразходвани тези средства – дали отново ще се плащат сериозни суми за скучни клипове в телевизии със спорна гледаемост или ще се подходи по-иновативно и ще се наблегне на по-ефективни канали, като дигиталния маркетинг – реклами в социалните мрежи, работа с травъл блогъри и инфлуенсъри, оптимизация за търсачки и други.

Като цяло, неясно остава положението и при международните туристически изложения, на които страната ни традиционно участва с щандове. Най-голямото от тях – ITB в Берлин, което традиционно е през февруари, вече обяви, че през тази година ще бъде проведено виртуално. За много от регионалните изложения пък все още не е ясно, дали ще се проведат физически, онлайн или въобще ще бъдат отложени за другата година.

Криминализиране на хотелските трансфери
В момента, след приетите в средата на декември миналата година законови промени, е реална опасността, мениджър или собственик на хотел, които осигуряват на гостите си трансфери от-до летище или пък туристически обиколки със собствен транспорт да бъдат съдени. Конкретният текст, прокаран през кодекса на търговското корабоплаване, гласи „Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е“.

Очевидно е, че в стремежа си да постави извън закона нерегламентираните транспортни превози парламентът пътьом криминализира и съвсем стандартни за туристическия бизнес услуги – автобусните екскурзии, хотелските трансфери и пр.

Според участниците в срещата на BAHE, евентуално решение на проблема е браншовите организации да изпратят позиция до министерството на туризма, което след това да разреши казуса с министерството на транспорта.

Очаква се глад за кадри в туризма
По време на срещата на ВАНЕ беше коментирана и друга надвиснала над бранша опасност – заради несигурната бизнес среда, много квалифицирани кадри могат да се преорентират към други области и въобще да не се върнат в туризма.

Специално при морските ни хотели е неясен и въпросът за чуждестранните сезонни работници от Украйна, Молдова и др. От една страна, трудността е свързана с невъзможността за ранно планиране, а от друга – с постоянно променящите се противоепидемични мерки в държавите, откъдето идват или през които трябва да преминат работниците, за да стигнат до нас.

Забрана на пластмасови изделия за еднократна употреба
През 2019 г. Европейската комисия прие т.нар. Single-Use Plastics (SUP) Directive, с която целта е поетапно да бъдат извадени от употреба всички пласмасови продукти за еднократна употреба, за които се предполага, че са основният замърсител с микропластмаса на Световния океан.

Според тази директива, до началото на юли тази година, държавите от Европейския съюз трябва да приемат мерки за забрана на няколко вида пластмасови изделия за еднократна употреба, сред които са пластмасовите сламки, тарелките, вилиците, ножовете и лъжицитре, както и бъркалките за кафе.

Като следствие от тази директива, ако вече не са го направили, хотелиерите и ресторантьорите ще трябва бързо да намерят алтернативни варианти на посочените по-горе пластмасови изделия, което обаче неминуемо ще доведе до повишаване на оперативните им разходи.

За предстоящите избори с учудване
Хотелиерите от Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели коментираха, че буди учудване фактът, че въпреки наближаващите парламентарни избори, до момента никоя от политическите партии не е представила програма с мерки за стимулирането на икономиката и туризма, в частност.

Липсата на такава програма означава, че е много вероятно в предстоящата предизборна надпревара, политиците да заложат в кампаниите си основно на популистки лозунги и смътни обещания, вместо на конкретни икономически мерки.

За ВАНЕ
Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват градски, ваканционни и спа хотели с общо над 14 хил. хотелски стаи, главно в категории 4 и 5 звезди.

Публикувано на

Отворено писмо, във връзка с предложенията на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МАРИЯНА НИКОЛОВА –
ЗАМЕСТНИК – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КИРИЛ АНАНИЕВ –
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДЕНИЦА САЧЕВА –
МИНИСТЪР НА ТРУДА И
СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ –
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
ПРОФ. КОСТАДИН АНГЕЛОВ –
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МЕДИИТЕ

ОТНОСНО: Предложения на здравния министър за налагане на ограничения в редица сектори от 27 ноември 2020 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (БАПМХ) изразява своята тревога, във връзка с предлаганите от здравното министерство мерки, част от които включват повторно затваряне на заведения за хранене, в това число и хотелски ресторанти и барове.

Ако бъдат приети в предложения вид, тези мерки ще нанесат тежък, а в някои случаи и фатален удар върху много хотели, чийто бизнес през последните месеци едва се посъвзе от извънредното положение, наложено на 13 март 2020 г.

Скорошно допитване на БАПМХ до бранша показа, че в България няма нито един случай на заразяване с коронавирус в хотел, което е показателно за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към безопасността на гостите си.

От друга страна, хотелският бизнес е комплексен бизнес, който включва различни, работещи в синхрон „компоненти“, като един такъв компонент са хотелските ресторанти. Ако тези ресторанти бъдат принудени да затворят, в много случаи това ще доведе до затварянето на самите хотели, защото те няма да има възможност да осигурят елементарно изхранване на гостите си, които ползват нощувки.

Това вече се случи напролет, по време на извънредното положение, когато заради забраната за функциониране на ресторантите и спа центровете, много хотели затвориха, а екипите им, създавани с години, трябваше да отидат на трудовата борса.

Ако отново се стигне до забрана за функциониране на заведения към хотели, социалната цена на мерките ще бъде изключително висока – хиляди служители, оставени без препитание, които едва ли биха приели доводите, че всичко това всъщност се прави за тяхно добро.

Ако предложените мерки бъдат приети в настоящия си вид, очакваме да се стигне до:

  • масови фалити на хотели.
  • фалити на редица свързани с хотелите бизнеси – производители на храни и напитки, търговски и транспортни фирми, доставчици на продукти и услуги за оперативното функциониране на хотелите, доставчици, изпълнители и подизпълнители за строителството и реновацията на хотели и много други.
  • пълна катастрофа на и без това очертаващият се като незапомнено слаб зимен туристически сезон у нас.

Във връзка с горното, ние настояваме да не бъдат затваряни ресторанти, спа, фитнес и уелнес центрове и въобще да бъде ограничавана работата на хотелите, преди правителството да е обявило програма с разумни икономически мерки за компенсиране на бизнеса и служителите, което ще позволи на хотелиерите да избегнат фалити, а заетите в сферата на туризма и свързаните бизнеси да запазят доходите си.

Такава програма трябва да включва:

  • За периода на действие на новите рестриктивни мерки, държавата да поеме издръжката на персонала на затворените със заповед бизнеси (ресторанти, спа центрове и пр.), в размер на 80% от доходите преди затварянето, а работодателят да бъде освободен от задължението за изплащане на оставащите 20% – с цел да се запази заетостта на хората.
  • Програмата „60/40“ да бъде удължена поне до април 2021 г. с опция за последващо удължаване – до 1 юли 2021 г., като тя да важи и за новооткрити през 2020 г. хотели.
  • До края на 2020 и за следващата 2021 г. да отпаднат таксите за категоризация, прекатегоризация или промяна на обстоятелства за туристическите обекти.
  • Освобождаване от такса смет и данък сгради на хотели, на които се налага да преустановят своята дейност в резултат на приетите противоепидемични мерки. Гратисният период да важи за времето, в което съответният хотел не е функционирал.
  • Мораториум върху вноските за главница и лихви по кредитите на юридически и физически лица в сферата на туризма за периода, в който са в сила мерките, плюс един месец допълнително, което е необходимо време за рестартиране на дейността на хотелите.

В заключение бихме искали да напомним, че туризмът създава поминък на хиляди хора, включително на такива от малцинствата и в райони с традиционно висока безработица, което го прави един от социално най-значимите сектори в икономиката.

В същото време, днес, туризмът и в частност хотелите са поставени „на командно дишане“, заради липсата на международни пътувания, а и заради заповед РД-01-651/ 11.11.2020 г. на здравния министър, с която бяха наложени драстични ограничения за провеждането на обществени мероприятия – конференции, семинари и изложения, което пък доведе до масови анулации на всякакви събития в хотелите.

Без да пренебрегваме сериозността на епидемиологичната обстановка и необходимостта от решителни действия за гарантиране на здравето на хората, апелираме правителството да създаде механизъм, чрез който не просто да подкрепи, но буквално да спаси бизнеса и заетостта в хотелите.

Оставаме на разположение за бъдещ диалог и евентуални пояснения към предложенията в това писмо.

С уважение,

Георги Дучев
Изпълнителен директор
Българска асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели

Публикувано на

В България няма нито един доказан случай на заразяване с коронавирус в хотел

Няма нито един случай на заразяване с коронавирус в български хотел или по време на събитие, организирано в хотел – това показва допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) до членовете на организацията.

Освен че 100% от респондентите декларират, че липсва дори единичен случай на заразяване в хотелите, които управляват, всички участници в допитването посочват, че доколкото им е известно, подобен случай няма и в други хотели.

Според единната система за туристическа информация (ЕСТИ), над 3,8 млн. туристи са пренощували в места за настаняване от януари до септември 2020 г. Също така, от допитването става ясно, че за периода от 15 юни, когато отпадна забраната за провеждане на организирани мероприятия, досега, само в хотелите – членове на асоциацията са проведени общо над 800 събития – семинари, конференции, сватби, тим билдинги и др.

На фона на тези бройки, липсата на дори едно огнище на зараза в хотел е показателна за сериозността, с която хотелиерите се отнасят към опасността и мерките, които са предприели за безопасността на гостите си.

Въпреки че хотелският сектор и секторът на събитията бяха едни от най-засегнатите от пандемията и въведеното извънредно положение у нас, още при обявяването на мерките за безопасност от страна на здравното министерство, повечето хотели реагираха изключително отговорно и инвестираха хиляди левове в дезинфектанти, специализирано оборудване и протоколи за безопасност, така че да не допуснат заразяване както на гостите, така и на персонала си.

„За разлика от места като градския транспорт, където виждаме събрани хиляди хора, които не спазват дори елементарни норми на безопасност, хотелиерите подходиха изключително отговорно към проблема и въведоха редица мерки и протоколи, така че доколкото зависи от тях, да осигурят максимална защита на гостите и персонала си.“, коментира Георги Дучев – изпълнителен директор на БАПМХ. „Всъщност, проблемът на нашия бранш е, че през изминалите месеци, улисани в организационни проблеми и изправени пред неизвестността на утрешния ден, хотелиерите пропуснаха възможността, ясно да информират обществеността както в чужбина, така и в България, колко сериозни мерки всъщност са взели за сигурността на своите гости и като резултат, колко безопасни са хотелите ни“.

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели е професионална (съсловна) организация, която обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията управляват общо над 10 000 хотелски стаи, главно в 4 и 5-звездния сегмент.

Публикувано на

Петият Хотелски форум се проведе успешно на 30 септември и 1 октомври, с експертната подкрепа на ВАНЕ

И през 2020-та, Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) се включи като организация-партньор на Хотелския форум. Най-голямото събитие за инвестиции и управление на хотели у нас се проведе на 30 септември – в новия Гранд Хотел Миленииум София и на първи октомври – онлайн.

Във форума участваха 40 лектора и над 450 делегати – основно собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи.

От създаването си, ВАНЕ участва активно с експертна подкрепа в организацията на Форума и по-специално в подготовката на конферентната програма. Много от членовете на Асоциацията са канени и се включват като лектори в дискусиите.

Сред тазгодишните наши панелисти бяха Жулиета Серафимова – генерален мениджър на София Хотелс Мениджмънт и Гранд Хотел Милениум София; Светослав Панев – генерален мениджър на Бест Уестърн Премиер София Еърпорт; Димитър Колев – генерален мениджър на Пирин Голф (Банско); Драгослав Минчев – генерален мениджър на „Метрополитън хотел София”; Живко Желязков – генерален мениджър на хотел Централ (София); Николай Русев – генерален мениджър на Гранд Хотел София; Светла Станева – мениджър корпоративно развитие на хотел Дипломат Плаза (Луковит); Антония Писленска – клъстър генерален мениджър на Rosslyn Hotels; Милена Иванова – генерален мениджър на Севтополис Медикъл § СПА (Павел баня); Калоян Спасов – генерален мениджър на Ястребец Уелнес и СПА (Боровец); Никола Петков – изпълнителен директор на FPI Hotels & Resorts и Десислава Кърджова – генерален мениджър на хотел КООП (София).

Темите в програмата бяха подбрани така, че да отразяват най-актуалните предизвикателства и въпроси в хотелския бизнес днес: Как да възстановим заетостта след пандемията? Как да промотираме дестинацията, Кой-колко инвестира в строителство и реновация на хотели днес? Как да привлечем събития в хотела? Какви са иновациите във F&B? Какво да очакваме от зимен сезон 2020 и летен 2021? …и други.

Публикувано на

ВАНЕ – стратегически партньор на изданията на Хотелския виртуален форум

Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) беше стратегически партньор на трите издания на Хотелския виртуален форум (1, 2, 3), които са проведоха съответно през април, юни и юли, тази година.

Конференциите, които бяха продуцирани от организаторите на Хотелския форум, са единствените у нас виртуални срещи с международно участие в сферата на туризма. В трите издания до момента взеха участие над 700 инвеститори и мениджъри в хотелския бизнес.

 

 

Публикувано на

10 виртуални срещи за три месеца проведоха членовете на BAHE

Общо 10 (!) виртуални срещи проведе Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (ВАНЕ) по време на извънредното положение, предизвикано от К-19 и около месец, след като то беше отменено.

Между 25 март и 18 юни 2020 г., по време на тези срещи, членовете на Асоциацията имаха възможност да се информират текущо за ситуацията в туризма, включително за новите мерки за дезинфекция, хигиенизиране и социална дистанция, както и да обменят мисли и идеи, как най-ефективно да реагират на променящата се (понякога ежедневно) ситуация.

В близките седмици предстои да бъдат възобновени редовните срещи „на живо“ на Асоциацията.

 

Публикувано на

Втора среща на хотелския антикризисен щаб

На 9 април се проведе втората виртуална среща на ВАНЕ от поредицата „Хотелски антикризисен щаб“. Участниците в срещата обмениха опит и идеи за решаване на текущи проблеми и предизвикателства в управлението на хотела.